Другото име, под което са известни е нискоемисионни стъкла. Представлява флуатно, прозрачно стъкло с кристално-бял отражателен оттенък и висока слънчева и топлинна защита. При вграждането им в стъклопакет се повишава топлинната изолация на стъклопакета и се изравнява близо до тази на PVC профила, като по този начин не се получава конденз и по самите стъкла. Те са едностранно обработени с метал-оксид (титаниево покритие). Слоят е устойчив на механична и химична обработка.

Титаниевите емулсии и техните производни не реагират на атмосферните условия, не променят прозрачността и цвета си. Титанът е от групата на благородните метали, и за да промени качествата си са необходими екстремални условия (пример: вакуумна среда плюс температура над 700 градуса). К–стъклото превръща късите лъчи в дълги и връща топлината в помещението, което отоплявате. То пропуска една част от слънчевото греене (UV /от 280-380 nm/ – 3%; видима част /от 380-780 nm/ – 44%; IR /от 780-2500nm/ - 53%), втора част рефлектира, и трета част се абсорбира. Стъклото не пропуска лъчи над 2500 nm. Лъчите от отоплителните уреди са над 10 000 nm. Стъклото не ги пропуска, но поглъща определена част и затова се налага въздуха от стъклопакета да се изтегли и да се напълни с газ – Аргон, Криптон или Ксенон (за да не се счупи стъклото от напрежението). Да обобщим в 2 изречения : К-стъклото има по-добри изолационни качества (алтернатива е троен стъклопакет), неговите изолационни качества в стъклопакет са от 1.4 w/м² К - 1.8 w/м² К. Нека припомним, че то не е радикално решение на проблема Влага в помещението